Предизвестената смърт на знаковото столично кино „Сердика“, на чието място ще бъде построен хотел от световна верига, и купчината седалки на бунището на историята събуди носталгичните въздишки на столичани. Старите кина в София отдавна ги няма. Следите от тях са само стари табели и спомените на хората, които някога са ги посещавали редовно:
Всички смятат, че трябва да ходим в кината в мола, където аз не мога да дишам. Спомням си старите кина с чувство на умиление. Най-много обичах да ходя в „Сердика“, особено по време на сесии.
Има носталгия по старите кина, но ерата на технологиите е съвсем друга.
Времето върви, животът се развива. Те се преместиха там, където има голям поток от хора.
Днешното кино е вкъщи. Съвременната телевизия дава възможност за изключително голям избор на кино – от 50 години назад до утрешния ден. Иначе ходенето на кино като място, където се събират хора, естествено се получава в тези големи сборища, наречени молове.
Новото темпо, новият начин на комуникация и общуване между хората определя кое къде да бъде.
Не ми се влиза в моловете да гледам кино, но ми е много приятно, ако имаше още някое такова кино. Видях, че филмотечното още работи и може би ще отида там. В старите кина имаше шик, дори това, че чакахме на опашки, за да видим някой изключителен филм. Дори сме бягали от работа, за да дойдем на кино.
Източник: БНР
