Най-сетне! Брюксел се събуди и опомни – проблемът на България е главният прокурор

Европейската комисия поставя последните точки и запетаи във втория си доклад за върховенството на закона в Европейския съюз и е постигнала почти микроскопска прецизност в анализа си за борбата с корупцията в България. В черновата, с която разполага вестник „Сега“, се вижда, че брюкселските изследователи са преброили осем корумпирани катаджии, осъдени през периода 2014- 2020 година, Числото е посочено с дребен шрифт под линия, а иначе в основния текст е констатирано, че въпреки нарасналата разследваща активност, остават ниски резултатите с окончателните присъди за корупция на високо равнище и без солидни резултати за окончателни присъди. В първия доклад          , който бе огласен през септември 2020 година, се казваше:  „Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“.  Открийте разликите , ако имате нервите да се взирате в дървения език на брюкселските чиновници.  България е в Европейския съюз като адресат на такива доклади, защото ги чете от 2007-ма година по стария и още не е приключил Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Тя знае, че еднообразните текстове изискват здрави нерви, за да се открие в тях нещо ново. Пишат се по метода на творческото копиране, защото анонимните им автори вече са се уморявали да се вглеждат за някакви промени в България, които да ги окуражат, че има смисъл да продължават това упражнение. По тази причина доклади те отпаднаха от само себе си, въпреки че самият механизъм още не е закрит въведеният миналата година нов механизъм, който се отнася до всички държави в Европейския съюз, а не само до България и Румъния, изглежда изчерпва творческата си мощ още втория си доклад.  90% от текста е преливане от пусто в празно Въпреки това има смисъл да му се отдели малко време, за да се открие някаква промяна, ако не в България, поне в Брюксел. Лицето, което е споменавано най-често като проблемен фактор в правосъдната система, е главният прокурор. Еврокомисията изглежда започна да схваща по-бавния начин, а именно, че той е запушил като тромб главна артерия на България и затова нейното самопочистване от корупцията не напредва. По традиция, както авторите на доклада, така и визираните лица лица, не са назовани поименно, но поне всички знаят кой е главен прокурор на България. Възникващият от него проблем е, че той не дължи никаква отчетност. Може да прави и особено да не прави каквото си иска. Европейската комисия само констатира мъдро: „Остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор“. Оттук нататък е забавно да се види откъде произтича това категорично заключение. Еврокомисията не може да се опре на собствени разкрития, а облекчава работата си като се позовава на решението на Европейския съд за правата на човека – „Колеви срещу България“ от 2010 година, последвано от доклади за изпълнението му от Комитета на министрите на Съвета на Европа и от препоръки на Венецианската комисия, която също е към Съвета на Европа . Тоест, друга организация върши работата на изпълнителния орган на Европейския съюз, но дори да е така въпросът е с какво допринася Еврокомисията, за да се намери решение на проблема. Изчерпателният отговор е – с нищо.  Тя не събра смелост да спомене поименно или поне с инициали Сотир Цацаров и неговия наследник Иван Гешев. За свой най-голям срам Еврокомисията се е почувствала принудена да посочи, че американското Министерство на финансите е наложило санкции на няколко български граждани. По тази причина България продължава да се слави в Европейския съюз като най-корумпираната държава но без корумпирани. С беззъбата си тактика Брюксел става все по-безпомощен. Даже в сравнение с периода, когато пишеше ялови доклади по МСП.  В тях си позволяваше да отправя препоръки и дори да поставя приблизителни срокове за изпълнението им. Сега е възприел сърце раздирателния подход  да регистрира какви имитации на антикорупционна дейност се извършват в България чрез законодателни и структурни промени и с това изчерпва надзора си. В един момент обаче Еврокомисията усеща, че авторитетът й удрят дъното и отбелязва с горчивина, че никой не е обърнал внимание какво е писала в предишния си доклад. „Практиката да се правят важни законодателни промени чрез промени на други закони продължава да предизвиква угриженост“,  пишат авторите, като посочва, че номерът се прави чрез предходни и заключителни разпоредби,  а също чрез промени между две четения на проектозаконите  и те признават провала си: „Това потвърждава безпокойството, изтъкнато в доклада на върховенството на закона през 2020 година, че такива промени заобикалят изискването за обществено обсъждане и оценка на въздействието“. В Еврокомисията заседава и българската представителка, която се казва Мария Габриел от ГЕРБ. Поне тя може да обясни на колегите си в Европейската комисия, когато е обсъждан този текст, какво означава българската пословица „Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша“. Тя трябваше да им каже: „Мнението ви е без значение, и ако не сте го разбрали, направете сравнение между реакциите на вашия доклад, щом излезе и на решението на САЩ за санкциите по закона „Магнитски“. Даже медиите, чиито проблеми Брюксел е започнал да забелязва в докладите си по новия механизъм, едва ли ще му изразят благодарност. Той е намерил начин да оправдае мракобесието срещу тях, като е написал че пандемията от Сovid-19 е довела до спиране на работата по пътната карта, изпратена през март 2020 година на българските власти от „Репортери без граници“ за преодоляване на тревогите относно свободата на словото в България, включително безопасността на журналистите,достъпа до информация и отпускането на държавни реклами и финансиране на медиите.  Ето най-сетне конкретен виновник за нещо, посочен по име от Брюксел: Сovid-19. Автор: Светослав Терзиев Източник: в. „СЕГА“