Футболът е такъв, каквато е и държавата – не може всичко да се разпада, а той да е някакъв оазис на успеха и приличието. И футболните сблъсъци са такива, каквито са и в политиката – там не хвърлят, все още, павета, не трошат и палят, не се лее кръв, поне видимо. Но грешните политически решения не са по-малко кръвожадни – и това обяснява, защо сме шампиони във всевъзможни черни статистики. Надарени сме и с най-високата смъртност – за тази кръв става дума. Отдавна трябваше да сме отличени и като първенци в производството на словесен боклук по телевизията. Там могат да се чуят невероятни глупости, но една надмина всичко. Случи се вечерта на 16 ноември. В истеричната си приповдигнатост репортерите трошаха езика, кой колкото може. Но един от тях изпревари всички. Майстор на сакатия език, той нарече, без дори да се замисли, „артикул“ – парче от бордюр, хвърлен по полицаите. Виковете били „несконечни“. Феновете не успеели „да издържат нервите си“. Зърнал част от ръководството на СДВР, „които просто пуфтяха и се бяха хванали за главата“. И шедьовърът на лапацалото: „Дори един от полицаите успях да чуя да казва – Хайде да ги убием тези“. Хайде да ги убием тези?! Чул-недочул – но разпространява идиотски една мерзост. Некадърен провокатор – дори най-разпалените футболни фенове биха се погнусили от него. Следващата вечер/на 17-и, в централните новини разговаряха с него – сякаш изобщо не си дават сметка, какво поощряват. И изобщо не споменаха мръснишката реплика. Лумпениадата в телевизиите вече е неизкоренима. Тя е образ и подобие на случващото се в политиката. Там се хванаха веднага за гушите – макар футболът изобщо да не ги интересува. Премиерът Денков поиска главата на вътрешния министър – и незабавно получихме обяснението за мераците му: министърът не се съгласил да бъде бухалката на ПП/ДБ в изборите. Денков, разбира се, не каза и думица за левашкия гаф на новия столичен кмет Терзиев – той, практически, е съорганизатор на безредиците. И нали е добър бизнесмен, веднага представи сметката на разрушенията – 42 хиляди лева. Интересно, ако, не дай Боже, бе загинал някой – на колко щяха да оценят живота му? В крайна сметка, всички са жертва на Големият Разпад: и феновете, и полицаите, и останалият Народец… ***
Футболът е такъв, каквато е и държавата – не може всичко да се разпада, а той да е някакъв оазис на успеха и приличието
