Доган на три морета

Малкият порт е част от ТЕЦ-Варна. Енергообектът и пристанището бяха купени през 2017 г. от фирма на Данаил Папазов, транспортен министър при Пламен Орешарски. В следващата година 70% от нея станаха собственост на Доган. Преди това активите бяха притежание на ЧЕЗ. От 2015 г. топлоцентралата не работи. Поддържа единствено т.нар. “студен резерв”. Намиращото се в съседство пристанище също е пусто, но съоръженията му са годни. Намират се в зона по Варненско-Белославското езеро, в която през социализма пушеха комини. След деиндустриализацията се настаниха складове, логистични центрове и малки частни пристанища. Обемът на дейността им е несравнимо по-малък от стария период. Соколът кацна на такова място и като Феникс ще го възражда. Преходът продължава, този път не е политически, а бизнес. От изявления на Папазов в понеделник се разбра, че фирмата му не е имала първоначално интерес към топлоцентралата. Искала е да вземе само пристанището, но чехите са настояли за продажба анблок. Така Папазов, който в периода 2001-2013 г. бе шеф на държавното варненско пристанище, се оказа частен собственик на ТЕЦ с пристанще. След него и Доган . Пак според обяснения на Папазов, Сокола просто се появил в един момент и станал акционер. Тоест не било вярно, че от начало всичко е схема на Доган. А сега няколко подробности по казуса. Инвестицията на Папазов – Доган идва в период на криза за държавния порт. “Езерово” ще се помъчи да се намести между другите частни и държавното пристанище. Тя няма как да отнеме като клиент девненските заводи, чието производство технологично е обвързано с пристана на държавната фирма. Поради отдалечеността не може и бургаски товари да отмъкне. Но още това лято се цели в зърнени, които се осъществяват основно през Варна. Те са и голям процент в общата търговия. Олио, асфалт, битум и тежки корабни масла са другата част от портфолиото. Най-впечатляващи са чисто финансовите подробности. Папазов купува от ЧЕЗ ТЕЦ-Варна с пристанището за 48.5 млн. евро. Други 30 млн. лв. са инвестирани после. Самото пристанище е обособено в ново дружество, в което тецът влиза с апорт от 63 млн. лв. Водят се преговори с чужд инвеститор, който да налее 89 млн. евро. Това са официални данни. Тайна е единствено с какви точно цифри се е наместил Доган – официални и неофициални. Намеренията са инвеститорът, чрез който малкото засега пристанище ще разшири дейността си, да осигури и товари. За съдбата на натрапения ТЕЦ притеснения също не бива да има. Спасява го сделката с държавата за студения резерв. Миналата година топлоцентралата взе 27 млн. лв. за поддръжка на резерва, сега ще участва и в новите търгове. Официално тандемът Папазов – Доган смята да развива и централата, но не се знае ще се появили ли стратегически партньор. Също така официално ръководството на ТЕЦ-Варна не счита, че вуйчото владика (мюфтия) - собственик, урежда студения резерв. Напротив – всичко било плод на конкуренция в свободен пазар. Ахмед Доган отдавна не е обвързан официално с държавни структури, той е почетен председател на ДПС и българския преход. Конфликт на интереси не го лови. Същото се отнася и за Папазов, който ще конкурира държавното пристанище, на което някога бе директор, а после и министър. Най-интересното в цялата официално-неофициална история е с колко точно пари разполага Ахмед Доган. Както и какви лостове за влияние има. Не им е интересно обаче на прокуратури, КОНПИ-та и многобройните “силови” структури. А измина почти година след влизането на Доган в енергийно-пристанищния бизнес… Не се вълнува и управляващата партия ГЕРБ, макар ДПС да се води опозиция. Но трябва да се признае, че положението е “се ла ви” – във всяка една държава и всяко историческо време този, който разпределя порциите, също е на масата, и никой не гледа в чинията му. А детската градина – замък в Дръндар пустее. Малчугани никога не е имало в него. Играчките омръзват.