До месец май тази година може да се каже, че имахме министерство на мутро-икономиката. Голям проблем се очертава инфлацията, на която всички ние сме свидетели, и която усещаме по нашия джоб.
Тази инфлация изключително много ще засегне българската икономика, защото колкото по-малка е добавената стойност, която една фирма произвежда, толкова повече инфлацията й нанася щети.Това каза пред Фрог нюз икономистът Пламен Данаилов. Ето негвоят анализ за състоянието на страната ни в тази област:
- Г-н Данаилов, като икономист как гледате на искането на Ирена Кръстева, да се разграничи от връзките със сина си, след като стана ясно, че САЩ му налага санкции по закона „Магнитски“?ПД - Роднинска връзка по права линия не може да бъде прекъсната или ограничена. Мисля, че законът е доста ясен. Не съм юрист, но санкциите, които се налагат, обхващат лицата, които са пряко свързани със санкционираните. Законът, който е американски, касае и тези, които са косвено свързани с тях.
- Защо се наложи външна за нас организация като министерство на финансите на САЩ да ни казва, че в България има корупция? Та нали ние ежедневно си патим от нея?- Това е поредният шамар. Очевидно тази мантра, че в България има само усещане за корупция, или че както един бивш финансов министър казва: „Това е вестникарска измишльотина“, всъщност се оказва истина. Безспорен факт е, че в България има корупция, защото тя всъщност ражда неравенства, бедност и от там води до понижаване качеството и съответно продължителността на живота. България е страната с най-голямо неравенство в ЕС, страната с най-ниска продължителност на живота и с най-висока смъртност. Т. е има пряка връзка между всички тези факти и корупцията. Това доказва за пореден път нещо, което ние всички знаем. И трябваше да ни го потвърдят отвън. Срамно е!
- Министерство на икономиката съобщи, че ще подпомогне средния бизнес? Закъсняла ли е тази помощ, предвид факта, че подобни реални действия не е имало досега, особено след загубите около пандемията?- Една икономика трябва да има малък, среден и голям бизнес. Колкото повече държавата се намесва, толкова по-трудно се прави бизнес. Но в ситуацията, в която държавата те ограничава да правиш бизнес, както в конкретния случай поради извънредната ситуация в следствие КОВИД пандемията, редица на редица бизнеси реално бе отнета възможността да функционират, тогава е нужна адекватна и навременна държавна намеса и помощ. За съжаление в България всички мерки бяха ненавременни. Затова ние пострадахме не само икономически, но което е по-страшно България ръст на смъртността над нивата на хора, загубили живота си от Ковид. Нашата здравна система не беше добре подготвена, така че да се справи с това предизвикателство. По отношение на мерките, да, със сигурност ще има ефект това подпомагане, което обяви министерство на икономиката. Но по-големият проблем е инфлацията, на която всички ние сме свидетели, и която усещаме по нашия джоб.
- Малко експерти коментират този проблем.- Тази инфлация изключително много ще засегне българската икономика, защото колкото по-малка е добавената стойност, която една фирма произвежда, толкова повече инфлацията й нанася щети. Тези щети не могат толкова лесно да се компенсират с увеличаване на цени. Тук Планът за възстановяване и устойчивост, който трябваше отдавна да бъде входиран и одобрен, ще отговори на част от нуждите на нашата икономика, но ние отново сме на последно място.
-Чия е вината да сме на този хал?- Вина за това има предходното правителство, защото не бе изготвен качествен План и не бе входиран навреме. И отново ще се окажем на последно място. А парите наистина са необходими. Само за тази година, до септември у нас можеха да влязат над 1.3 млрд. лева в бюджета, които да подпомогне фирмите. Тези пари щяха да влязат директно в икономиката, а не като кредити. Кредитите са необходими, всички виждаме и знаем, че българските банки са свръх ликвидни и имат много ресурси. Депозитите в банките наближават 100 млрд. лева. Тези пари трябва да бъдат инвестирани в качествени проекти, които да подпомогнат допълнително не само възстановяването, но и развитието на нашата икономика. За съжаление ние отново ще се „качим“ на последния влак, ако мога така да се изразя. - Около министерство на икономиката от времето на предишния кабинет изплуваха много скандали. Едни от тях е свързан с кредите от ББР.
- Какъв прочит правите на работата на това министерство?- До май месец тази година можем да кръстим това министерство на мутро- икономиката предвид финансирането на близки до властта фирми със заеми от ББР и разпределяне по изключително непрозрачен начин на пари от Държавната консолидационна компания отново към близки на властта фирми, с ефект, който не е ясно измерим. Не искам да влизаме в конкретиката на ремонта на язовирите, дали това е ставало на пазарни или непазарни цени. Но тук по-големият проблем е – свършена ли е работата? И какъв е ефектът от нея? - Имате ли отговор? - От кадрите, които бяха изнесени, има голямо съмнение дали работата е свършена. А още по-голямо е съмнението какъв е ефектът от изхарчените стотици милиони. Защото по данните, които се изнесоха, са похарчени над 600 млн. лева за ремонти на язовири и всички видяхме резултатите от тези пари.
- Със затревените площи.- Точно така. Т. е виждате, че по-големият въпрос е какво всъщност е свършено за тези пари. Няма нужда да влизаме в детайлите за единичните цени, а какво е свършено за тези пари и какъв ефект е постигнат с тях. МИ се справи зле с настъпилите ефекти от коронавируса. Всички знаят колко време беше нужно да се администрира само една програма за отпускане на безвъзмездна помощ на малките предприятия. А относно помощта за средните предприятия – така и не успяха да намерят ефективен начин да стигнат навреме парите до тях и то, когато имаха най-голяма нужда. Каква оценка може да се постави на управляващите, говоря за министрите, които не си свършиха работата. Да припомня, че в този период имахме двама министри, които управляваха това министерство.
- Кои са трите неща, които след парламентарните избори трябва да се направят в областта на икономиката ни?- Колкото по-малко държавата се меси, толкова по-голям е шансът на бизнеса да се възстанови. Важно е да се даде възможност чрез различни данъчни облекчения, фирмите да инвестират в дълготрайни активи. Това ще доведе до създаване на повече продукти с висока добавена стойност и оттам самите фирми ще имат възможност да плащат по-големи заплати. Това пък ще стимулира потреблението. А данъчните стимули трябва да са и за хората, чрез въвеждане на необлагаем минимален доход, както и в рамките на един мандат да бъде въведено семейно подоходно облагане. Това също ще остави пари в хората, които по тяхно желание да използват. Знаем, че едни 50-100 лева на месец са жизнено важни за голяма част от населението. Те ще ги използват, за да задоволят нуждите си от първа необходимост – или да платят учебниците на децата, или детската градина. Или ако имат възможност да спестят за екскурзия или почивка. Разбира се, трябва да стане прозрачно управлението на публичните средства и да е ясно за всички за какво отиват парите от данъците, които ние плащаме. Не трябва да се допускат повече ситуации, в които милиарди да се харчат, но да не се знае какъв е ефектът от това. Не по – малко по значимост е фокусът на държавата върху здравеопазване, образование и култура, които гарантират просперитета на една нация. Интервю на Катя Илиева