Днес отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като "Солунските братя".
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского языка" от 1852 г. на Неофит Рилски, припомня БГНЕС.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.
Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.
В София Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност ще бъде отбелязан традиционно с тържествено шествие и празничен концерт.
В 10:30 часа ще започне общоградско празнично шествие от площада пред Националния археологическия музей, което ще продължи по бул. "Цар Освободител" и бул. "Васил Левски", за да стигне до Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", където пред паметника на светите братя Кирил и Методий в 11:00 ч. започва тържествена церемония. Водеща на церемонията ще бъде актрисата Силвия Лулчева, а в програмата ще участват Гвардейският представителен духов оркестър и хорът на Националното музикално училище "Любомир Пипков".
Водосветът ще отслужи Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит Даниил. Тържествено слово за празника ще произнесат кметът на Столичната община Васил Терзиев и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. Учениците от 73-то СУ "Владислав Граматик" Ема Радкова и Самуил Кънчев ще изпълнят стихотворението "Аз съм българче" от Иван Вазов.
В театър "Българска армия" ще бъдат връчени наградите "Аскеер" за постижения в театралното изкуство през изминалия сезон. Церемонията ще се излъчи на живо по БНТ 1 от 20:40 ч.
В Ловеч, където през 1901-ва година за първи път е изпят "Химнът на светите Кирил и Методий" по едноименното стихотворение на Стоян Михайловски и музиката на Панайот Пипков, днешният празник на българската просвета и култура и славянската книжовност ще бъде отбелязан с молебен, празнично дефиле и награждаване на изявили се учители и ученици.
В празничния ден пред катедралата "Св. св. Кирил и Методий" митрополит Гавриил ще отслужи молебен от 9:30 ч. След това от там ще тръгне и празничното шествие на ловешките училища. То ще премине по централната пешеходна зона и ще завърши на площада в стария квартал "Вароша". Там на официална церемония с плакети "Св. св. Кирил и Методий" ще бъдат наградени изявили се през годината учители и ученици.
Ще бъде връчена и ежегодната персонална награда за култура "Ловешки меч".
Ще звучи и "Върви, народе възродени". Музиката на песента по стихотворението на Стоян Михайловски е написана на 9 май 1901 г. от учителя Панайот Пипков в час по пеене в ловешкото петокласно училище "Йосиф Първи". Изпята е на празника на светите равноапостоли на 11 май, а година по-късно вече се пее в много училища в цялата страна и се превръща в химн на българската просвета и култура.
Буквите от глаголицата, кирилицата и съвременната ни азбука ще бъдат начело на празничното шествие във Враца. То ще завърши пред паметника на светите братя Кирил и Методий в центъра на града.
Глаголицата, кирилицата и съвременната ни азбука, изписани на 10-метрови пана, ще бъдат носени от отличени ученици и педагози, спортисти и граждани.
Парадът на буквите ще бъде начело на традиционното празнично шествие.
То ще премине през централната пешеходна зона и ще завърши пред паметника на светите братя, където ще има празнична програма.
